Мисията на книгата „Горчиви гроздови зърна“ е да дари средствата на 21-годишен младеж, нуждаещ се от трансплантиране на стволови клетки

16.08.2019
Written by: Видински Новини

Д-р Мария Георгиева представи за първи път своята дебютна книжка „Горчиви гроздови зърна“ в родния си град. В салона на Народно читалище „Развитие- 1893г“- Белоградчик присъстваха нейните роднини, съученици, бивши учители и, разбира се, много приятели.

Развълнувана и водена от чисто човешки подбуди на милосърдие, авторът сподели мисията на книгата – чрез нейната разпродажба да се помогне на парализирания 21- годишен Даниел от Враца, който се нуждае от трансплантиране на стволови клетки.
Книгата „Горчиви гроздови зърна“ е романизирана автобиография за детските години на Мария. В нея се разказват детайли от живота й в Северозападна България. Четейки книгата човек се връща в спомените от детството, в този най-вълшебен период от живота на всеки. Много образно и живо са пресъздадени образите на баба и дядо, на съседите и бабите от махалата, макар и отдавна преселили се в отвъдното, на веселите игри с комшийските деца, возенето с колелета и къпането в реката. Бабините гозби също са описани с голяма любов, даже има и рецепти за тези, които искат да опитат от северозападните специалитети. Отделено е и специално място за сватбите и погребенията от нашия край, за обичаите и ритуалите, които се спазват на село.
Много интересни са и разказите, посветени на родния град, който смята за най-странното и колоритно място на света, поради ред описани причини… Гроздоберът също присъства в разказите, както и абитуриентският бал – събитието на годината в малкия град. Авторът твърди, че „няма никакво значение дали си се родил в село, в малкото градче, в големия град или столицата… Стартът е винаги от училището. От децата, с които растеш, от учителите, които ти дават първите знания, от семейството, което ти дава пример. А какъв ще станеш..? Това вече зависи само от теб…“
Книгата се чете на един дъх и води към спомните на отдавна забравени детайли от детството, училището, приятелите, родителите, баба и дядо, някогашният живот на село. Неща, които няма да се върнат, но остават дълбоко в съзнанието ни.

Снимки: Община Белоградчик