НС прие няколко промени в Наказателния кодекс

Който извършва обществен превоз на пътници без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейския съюз, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години, като моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, реши окончателно парламентът.

Въпросната разпоредба е разписана в заключителните разпоредби на приетия от Народното събрание на второ четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване. С тях се променят текстове от Наказателния кодекс. Вносител на промените е народният представител от ГЕРБ Иглика Събева и група народни представители. С внесените от нея, между първо и второ четене, промени в Кодекса за търговското корабоплаване, се предвижда още по-висока наказателна до десет години лишаване от свобода при условия, че деянието е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване, или чрез използването на неистински или преправен документ. Предвиденото тогава наказание е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет до петнадесет хиляди лева. Според приетите разпоредби съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния.

На трибунка в Народното събрание депутатът Светослав Иванов от ГЕРБ заяви, че с промените няма да се спре така нареченото „споделеното пътуване“. Не целим да спрем сподоленето пътуване, каза той и уточни, че споделенето пътуване не е обществен превоз. Иванов обясни, че с промените ще бъдат спрени нелегалните превози. Той настоя, че промените се правят сега, защото държавата ще даде 30 млн. лв. на превозвачите. Как ще ги дадем тези пари, при положение, че не сме запушили всички пробойни, коментира депутатът, аргументирайки приетите промени в Наказателния кодекс със заключителни разпореди от Кодекса на търговското корабоплаване.

С приетите на второ четене промени в Кодекса на търговското корабоплаване се определя Изпълнителна агенция „Морска администрация“ да бъде орган по надзора на пазара на морското оборудване. Осъществяването на надзора е предвидено да се извършва чрез проверки основно на борда на морски кораби, плаващи под българско знаме. „Когато избраното име на кораба е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ има право да откаже вписването му в регистровите книги“, предвиждат приетите на второ четене текстове.

По-рано парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс, свързани с киберпрестъпленията. Измененията са във връзка с процедура на Европейската комисия срещу България за неизпълнение на задължения относно атаките срещу информационните системи. Според констатациите на ЕК при транспонирането на европейска директива България не се е съобразила с изискуемия максимален праг на наказанието лишаване от свобода, който следва да бъде не по-малък от пет години, когато деянията са причинили сериозни вреди или са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура. Предложените изменения на НК включват и актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детската сексуална експлоатация, с оглед на постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания.

Измененията в НК бяха приети на първо гласуване със 73 гласа „за“, 0 „против“ и 20 въздържали се, а срокът между първо и второ четене беше удължен на четири седмици.

ЕКИП:ВИДИН ВЕСТ

Посещения: 30

Jooble : Работа в град Видин