Проучване на КНСБ: 55% от здравните работници се трудят под стрес

Здравните работници са подложени на силен стрес и дори психическо насилие, докато изпълняват задълженията си.
Психоклиматът на работното им място често не е добър и това е сред причините особено младите кадри да търсят реализация в чужбина. Това са част от изводите в национално проучване на заболеваемостта и отсъствието от работа заради психосоциални рискове в сектор „Здравеопазване“, направено от Федерацията на синдикатите в здравеопазването – КНСБ.
Проведено е от 1 май до 30 октомври тази година и обхваща 1245 лица – лекари, медицински сестри, санитари и административен персонал от 53 лечебни и здравни заведения. По-голямата част от участвалите имат над 16 г. стаж, което гарантира познаване на професията.
55,7 % или 693 от анкетираните дават положителен отговор на въпроса „Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и насилие?”. Над 60% посочват, че са били жертва на психическо насилие на работното място. Като основни причини се посочват свръх натовареност и недостиг на персонал, завишени изисквания на пациенти и роднини на пациенти, работа с малцинства, вътрешни конфликти между медицинския персонал в следствие на натовареността.
58,3 % или 726 от анкетираните посочват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията показват, че медицинските работници в по-млада възраст имат по-високо ниво на емоциално изтощение в сравнение с колегите си в по-зряла възраст. За една трета от тях, този факт е причината за търсене на реализация в чужбина.
Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на извънреден труд – 51,8% от анкетираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му изчисляване, недостатъчно време за почивка, изпълняване на несвойствени задачи, бюрокрация, чести и продължителни дежурства поради трудно намиране на заместници. Нивото на стреса при специалистите по здравни грижи, които дават дежурства, пък е 4 пъти по – високо от това на останалите.
75% посочват, че не получават оценка на дейността, която изпълняват.
Близо 57% от анкетираните считат, че трябва да имат възможност да вземат самостоятелни решения и да поемат отговорност. Над 30% от анкетираните посочват, че работят в помещения с висок шум, изложени са на прекалено ниски или прекалено високи температури, химични и биологични агенти, прах и лъчения.
За близо 68% от анкетираните при изпълнение на трудовите им задължения съществува риск за тяхното здраве. За тревожност, безпокойство и проблем със съня признават 43,7%, физическо и психическо изтощение след работа имат 63%, емоционално разстройство, сърцебиене, главоболие изпитват 38%, а болки в гърба, мускулите и ставите – 64%.
Вицепрезидентът на КНСБ посочи, че е необходимо да се предприемат мерки за цялостно решаване на проблема чрез законодателни инициативи – промени в Кодекса на труда, Наредби за здравето и безопасността при работа и др.
КНСБ предлага на социалните партньори съвместно разработване на „Харта за психично здраве” в сектор „Здравеопазване”. Тя ще е предназначена за използване както от ръководителите на здравните и лечебните заведения, така и от служителите. В нея ще залегнат основните предизвикателства при управлението на психосоциалните рискове, прилагане на ефективни системи за оценка на основните рискови фактори, осведомеността за психосоциалните проблеми, възможностите за ранна превенция и предотвратяване на професионалния стрес.
Това е чудесен анализ, който трябва да бъде използван от всички институции за създаване на добри условия за труд за хората от здравния сектор, каза Георги Колев, зам.-председател на комисията по здравеопазване в Народното събрание. По думите му в намирането на решения за проблемите в здравния сектор трябва да се включат и министерствата на образованието и труда и социалната политика. Според него, преди да завършат средно образование, младите хора трябва да знаят как да оказват първа помощ и как да реагират при инфаркт или инсулт. Социалното министерство и НОИ пък можело да се включат в доплащането на оздравителния процес. Къде ни е частта долекуване?, попита Колев и посочи, че общинските болници могат да са чудесно място за това.
Екип:Видин Вест
Посещения: 9
Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин
Източник: Видин Вест









