BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRomanian
Facebook

Проучване на КНСБ: 55% от здравните работници се трудят под стрес

Проучване на КНСБ: 55% от здравните работници се трудят под стрес

Здравните работници са подложени на силен стрес и дори психическо насилие, докато изпълняват задълженията си.
Психоклиматът на работното им място често не е добър и това е сред причините особено младите кадри да търсят реализация в чужбина. Това са част от изводите в национално проучване на заболеваемостта и отсъствието от работа заради психосоциални рискове в сектор „Здравеопазване“, направено от Федерацията на синдикатите в здравеопазването – КНСБ.
Проведено е от 1 май до 30 октомври тази година и обхваща 1245 лица – лекари, медицински сестри, санитари и административен персонал от 53 лечебни и здравни заведения. По-голямата част от участвалите имат над 16 г. стаж, което гарантира познаване на професията.
55,7 % или 693 от анкетираните дават положителен отговор на въпроса „Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и насилие?”. Над 60% посочват, че са били жертва на психическо насилие на работното място. Като основни причини се посочват свръх натовареност и недостиг на персонал, завишени изисквания на пациенти и роднини на пациенти, работа с малцинства, вътрешни конфликти между медицинския персонал в следствие на натовареността.
58,3 % или 726 от анкетираните посочват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията показват, че медицинските работници в по-млада възраст имат по-високо ниво на емоциално изтощение в сравнение с колегите си в по-зряла възраст. За една трета от тях, този факт е причината за търсене на реализация в чужбина.
Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на извънреден труд – 51,8% от анкетираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му изчисляване, недостатъчно време за почивка, изпълняване на несвойствени задачи, бюрокрация, чести и продължителни дежурства поради трудно намиране на заместници. Нивото на стреса при специалистите по здравни грижи, които дават дежурства, пък е 4 пъти по – високо от това на останалите.
75% посочват, че не получават оценка на дейността, която изпълняват.
Близо 57% от анкетираните считат, че трябва да имат възможност да вземат самостоятелни решения и да поемат отговорност. Над 30% от анкетираните посочват, че работят в помещения с висок шум, изложени са на прекалено ниски или прекалено високи температури, химични и биологични агенти, прах и лъчения.
За близо 68% от анкетираните при изпълнение на трудовите им задължения съществува риск за тяхното здраве. За тревожност, безпокойство и проблем със съня признават 43,7%, физическо и психическо изтощение след работа имат 63%, емоционално разстройство, сърцебиене, главоболие изпитват 38%, а болки в гърба, мускулите и ставите – 64%.
Вицепрезидентът на КНСБ посочи, че е необходимо да се предприемат мерки за цялостно решаване на проблема чрез законодателни инициативи – промени в Кодекса на труда, Наредби за здравето и безопасността при работа и др.
КНСБ предлага на социалните партньори съвместно разработване на „Харта за психично здраве” в сектор „Здравеопазване”. Тя ще е предназначена за използване както от ръководителите на здравните и лечебните заведения, така и от служителите. В нея ще залегнат основните предизвикателства при управлението на психосоциалните рискове, прилагане на ефективни системи за оценка на основните рискови фактори, осведомеността за психосоциалните проблеми, възможностите за ранна превенция и предотвратяване на професионалния стрес.
Това е чудесен анализ, който трябва да бъде използван от всички институции за създаване на добри условия за труд за хората от здравния сектор, каза Георги Колев, зам.-председател на комисията по здравеопазване в Народното събрание. По думите му в намирането на решения за проблемите в здравния сектор трябва да се включат и министерствата на образованието и труда и социалната политика. Според него, преди да завършат средно образование, младите хора трябва да знаят как да оказват първа помощ и как да реагират при инфаркт или инсулт. Социалното министерство и НОИ пък можело да се включат в доплащането на оздравителния процес. Къде ни е частта долекуване?, попита Колев и посочи, че общинските болници могат да са чудесно място за това.

Екип:Видин Вест

Посещения: 9

Сподели в социалните мрежи:

Jooble : Работа в град Видин

Източник: Видин Вест

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!