Уникална монета от Цар Иван Асен II откриха в Перперикон

7 от над 150 находки при разкопки в Перперикон показа археологът Николай Овчаров. Сред тях са три бронзови кръста като два са нагръдни, а единият е рамо с изображението на евангелиста Йоан, бронзово ключе за сандък със съкровище. Най-значимо от откритията обаче е монетата на Цар Иван Асен II. „Това е една изключително рядка находка. Монетите, които до този момент са открити в цяла България, са 27-28. Това е първото доказано българско монетосечене. Има спорове, че Калоян е пускал монета, това обаче е доказано за Иван Асен II, който, както знаем, разширява България почти на целия Балкански полуостров. От негово време има една златна монета, всички останали са билонови – медни със сребърно покритие, което рядко се запазва“, разкри археологът.

Той посочи, че на едната страна на откритата преди два дни монета е изобразен Христос, а на другата самия Иван Асен II, който е коронясван от Св. Димитър- покровителят на Солун. „Имаме друга монета от Перперикон, на която самият Цар Иван Асен II коронясва синът на Теодор Комнин – Мануил. Това ни показва, че той е бил васал на българската корона през това време“, обясни той и добави, че е доказано, че монетите са направени в солунската монетарница, което говори за силното влияние на България в Солун по време на управлението на Иван Асен II. Той добави, че откритата монета на Цар Иван Асен II в Перперикон е отглас от най-великите моменти от българската средновековна история – епохата на Цар Иван Асен II. Овчаров обясни, че находките ще бъдат показани през февруари в 2020 г. в София по време на изложбата, показваща постиженията на българската археология, а след това ще станат част от експозицията на музея в Кърджали.

Археологът разкри, че екипите му работят и в Мисионис край Търговище, където са открили нова църква, която е много добре запазена. Най-вероятно тя е от времето на късната античност или първото българско царство. Николай Овчаров каза в аванс, че възнамерява да направи задълбочено изследване за Влад Цепеш, по-известен като Дракула. „Оказа се че и ние българите има какво да кажем в тази посока. Не само той, но и всички влашки войводи от 15-16 в. пишат на един чудесен български език. Връзките с българската държавна традиция са много дълбоки и може би те ще станат основа за едно бъдещо мое изследване“, каза още той.