Започва Страстната седмица

Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича „Велика“ или „Страстна седмица“, т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.

Всеки ден от Страстната едмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.
В началото на Страстната седмица в храмовете обичайно се слага черна завеса на Царските двери, а иконите на Богородица и Исус Христос на места се покриват с черно платно.

Според евангелския разказ на Велики понеделник Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го видял пълен с търговци. Превръщането на храма в тържище разгневило Божия син и той прекатурил масите на търговците, а тях самите изгонил.
Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия – тогава разказва притчите за десетте девици, очакващи идването на Господа, и за талантите. Според църковния канон денят е отреден за смирение.
Велика сряда е приемана като деня на предатеството, защото тогава Юда уговаря с еврейските първенци от Синедриона предателството на Христа срещу 30 сребърника.

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнството Причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“ После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете.“ След причастието Христос казал пред учениците си, че ще бъде предаден. Малко след това отишъл да се помоли в Гетсиманската градина, където останал до залавянето му.

Разпети петък, когато е разпнат Исус Христос, е посветен на неговите страдания. В този ден църквата предписва изключително строг пост – не се позволява никаква храна, пие се само вода.

Велика Събота е свързана с оплакването на Исус Христос от майка му Св. Богородица и жените-мироносици. В полунощ срещу неделя с празнично богослужение и камбанен звън се провъзгласява Възкресението Христово.
Народните традиции

Страстната седмица има запазено място и в българския обреден календар. Най-почитаният ритуал, свързан с нея, е боядисването на яйцата – един от символите на празника. Според народната традиция то се прави преди изгрев слънце на Велики четвъртък. С първото боядисано яйце – задължително червено, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. В този ден се замесва и тестото за традиционните великденски козунаци.

Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.

Поверието забранява да се работи на Разпети петък. В събота се ходи на гробовете на починалите близки и се раздават боядисани яйца, жито и хляб.

Тази година църковните празници около Великден ще бъдат отбелязвани различно от обичайното заради ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса в България. По настояване на Светия Синод църквите ще останат отворени и в тях ще текат служби, но влизането трябва да става при спазване на строги правила. Миряните трябва да спазват дистанция от два метра и да носят маски. Властите призоваха хората да избягват ходенето в храмовете, освен ако не е крайно необходимо.

ЕКИП:ВИДИН ВЕСТ

Посещения: 2

Jooble : Работа в град Видин