Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича „Велика“ или „Страстна седмица“, т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност.
Всеки ден от Страстната едмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.
В началото на Страстната седмица в храмовете обичайно се слага черна завеса на Царските двери, а иконите на Богородица и Исус Христос на места се покриват с черно платно.
Според евангелския разказ на Велики понеделник Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го видял пълен с търговци. Превръщането на храма в тържище разгневило Божия син и той прекатурил масите на търговците, а тях самите изгонил.
Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия – тогава разказва притчите за десетте девици, очакващи идването на Господа, и за талантите. Според църковния канон денят е отреден за смирение.
Велика сряда е приемана като деня на предатеството, защото тогава Юда уговаря с еврейските първенци от Синедриона предателството на Христа срещу 30 сребърника.
Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнството Причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“ После вдигнал чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете.“ След причастието Христос казал пред учениците си, че ще бъде предаден. Малко след това отишъл да се помоли в Гетсиманската градина, където останал до залавянето му.
Разпети петък, когато е разпнат Исус Христос, е посветен на неговите страдания. В този ден църквата предписва изключително строг пост – не се позволява никаква храна, пие се само вода.
Велика Събота е свързана с оплакването на Исус Христос от майка му Св. Богородица и жените-мироносици. В полунощ срещу неделя с празнично богослужение и камбанен звън се провъзгласява Възкресението Христово.
Народните традиции
Страстната седмица има запазено място и в българския обреден календар. Най-почитаният ритуал, свързан с нея, е боядисването на яйцата – един от символите на празника. Според народната традиция то се прави преди изгрев слънце на Велики четвъртък. С първото боядисано яйце – задължително червено, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. В този ден се замесва и тестото за традиционните великденски козунаци.
Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.
Поверието забранява да се работи на Разпети петък. В събота се ходи на гробовете на починалите близки и се раздават боядисани яйца, жито и хляб.
Тази година църковните празници около Великден ще бъдат отбелязвани различно от обичайното заради ограничителните мерки срещу разпространението на коронавируса в България. По настояване на Светия Синод църквите ще останат отворени и в тях ще текат служби, но влизането трябва да става при спазване на строги правила. Миряните трябва да спазват дистанция от два метра и да носят маски. Властите призоваха хората да избягват ходенето в храмовете, освен ако не е крайно необходимо.
ЕКИП:ВИДИН ВЕСТ
Посещения: 2
Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин
Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!
